https://www.facebook.com/827881483749538/

Reni Collection, Plovdiv (2026)

16/08/2026

Една сватба, създадена с любов – Част Десета

Наздраве за любовта!

Когато започнахме подготовката на сватбата, си обещахме едно:
Всеки детайл да има история.
И така стигнахме до... сватбената ракия. 😊
Но не каква да е.
Домашна.
Поройненска.
Направена от дядото на младоженеца – дядо Петко.
Защото има неща, които не можеш да купиш от магазина.
Те носят вкуса на дома, на традициите и на семейството.
И точно затова искахме бутилките да не останат просто бутилки.
Облякохме ги в нежни сини панделки, а от тях се спускаха две малки халки – символ на новото семейство.
После дойде ред и на етикета.
И тук си позволихме да бъдем малко по-закачливи. 😊
На него пишеше:
Сватбена ракия
Поройненска домашна
Лимитирана серия "Младоженци"
От село Поройна, от ръцете на дядо Петко – със сърце за внука и уважение към булката.
Вдигнете чашите за Валентин и Светлозара!
26.06.2026 г.
⚠️ Внимание! След употреба може да почувствате непреодолимо желание да викате „Горчиво!“ 😊
Тази последна реплика предизвика доста усмивки.
А това беше и целта.
Защото една хубава сватба има нужда от красиви детайли.
Но има нужда и от смях.
И от хора, които вдигат чашите не просто за наздравица, а с пожелание.
За любов.
За здраве.
За дълъг и щастлив семеен път.
И някак ми беше много хубаво, че в една единствена бутилка се срещнаха три поколения.
Дядото – с майсторлъка си.
Младоженците – с новото начало.
А ние – с желанието да превърнем и този детайл в малък спомен.
Защото любовта се крие не само в големите жестове.
Понякога тя е скрита... в една домашна ракия, вързана със синя панделка. ❤️🥂

12/08/2026

Една сватба, създадена с любов – Част Девета.

На този празник всички бяха важни

Има традиции, които пазим.
И има традиции, които понякога променяме... с много любов. ❤️
Преди години беше прието гривни и бутониери да носят само младоженците, кумовете, родителите и шаферите – най-важните хора на сватбата.
Започнах и аз така.
После спрях.
И си зададох един въпрос:
"А останалите?"
Нали и те са дошли, защото обичат Вальо и Зара.
Нали са отделили от времето си, за да споделят този ден.
Нали без тях празникът нямаше да бъде същият.
Тогава реших...
На тази сватба всички ще бъдат специални.
Направих гривни и бутониери за всеки гост.
Разбира се, на младоженците, кумовете, родителите и най-близките ги поставихме тържествено.
А останалите получиха своите в подаръчната торбичка.
Всеки сам можеше да реши.
Да си ги сложи и да стане част от празничната атмосфера.
Или да ги прибере като спомен от този ден.
За мен нямаше правилен избор.
Имаше само едно желание.
Всеки човек да почувства, че присъствието му е ценно.
Защото една сватба не се състои само от двама души.
Тя се състои от всички хора, които ги обичат.
И ако в този ден съм успяла поне за миг да накарам всеки гост да се почувства важен...
Значи съм направила правилния избор. ❤️

31/07/2026

Една сватба, създадена с любов – Част Осма

Защото и малките дами заслужават да се почувстват специални

На една сватба има принцеса в бяла рокля...
Но понякога има и няколко малки принцеси. 👧👧👧
Толкова мънички... и толкова важни.
Вече си имаха красивите бели кошнички със сини панделки и още няколко дребни неща, които могат да накарат едно детско лице да грейне.
Защото децата не помнят колко е струвал един подарък.
Помнят как са се почувствали, когато са го получили.
И ми се искаше и те да си тръгнат с усещането:
„И аз бях важна.“ ❤️
А най-хубавото беше, че докато възрастните празнуваха сватбата, малките дами си имаха свои съкровища, които разглеждаха с огромно вълнение.
Това е магията на детството.
Щастието се побира в една малка чантичка, една цветна шнола или няколко светещи татуировки. ✨
И знаете ли...
Мисля, че понякога именно детските усмивки правят една сватба още по-светла.
Защото любовта е най-красива, когато се вижда през детските очи. 💓

30/07/2026

Една сватба, създадена с любов – Част Седма
Миа,Анна Мария и Йоана-
нашите малки шаферки, които трябваше да се чувстват специални😘

В една сватба има младоженци.
Има кумове.
Има големи шаферки.
Но има и едни малки принцеси, които приемат задачата си с такава сериозност, сякаш от тях зависи целият празник. 😊
Нашите три шаферки бяха едва на 3–6години.
И нямаше как да не им отделя специално внимание.
Първо направих малките им бели кошнички със сини панделки, с които раздадоха на гостите жито, парички и бонбони. След края на празника кошничките останаха подарък за тях.
Но ми се струваше, че не е достатъчно.
Исках, когато пораснат и разглеждат снимките, да могат да кажат:
„И ние бяхме част от този ден.“
Затова всяка получи малка чантичка с подаръци – красиви сини шноли за коса, играчка, светещи татуировки...
И още нещо, което много ми се искаше да имат.
Специална чаша за шампанско.
Да, същите чаши, които имаха младоженците, кумовете и големите шаферки.
Разбира се, в техните чаши имаше детско шампанско. 😊
И те, също като големите, вдигаха наздравици с усмивки, чувство за важност и много детски възторг.
Украсих чашките с нежен стикер, ефирен тюл и синя панделка, за да бъдат истински празнични.
А след сватбата останаха техен малък спомен.
Защото вярвам, че няма значение на колко години си.
Когато някой се постарае да те накара да се почувстваш специален.....това остава в сърцето.
И ако след години тези вече пораснали момичета попаднат на своите чаши или разгледат снимките от този ден, надявам се да си спомнят не само сватбата.
А чувството, че някой е помислил и за тях.
💓Защото любовта се крие именно в тези малки жестове. 💙

30/07/2026

Една сватба, създадена с любов – Част Шеста.

Наздравица със спомен

На всяка сватба има много наздравици.
Но ми се искаше някои от тях да останат завинаги.
Така се роди идеята за специалните чаши.
За Вальо и Зара.
За нашите прекрасни кумове – Глория и Христо.
За големите шаферки.
Всяка чаша беше различна.
За дамите изработих стикер с нежна женска фигура, а полата беше от истински тюл, завършена с малка панделка. Над нея стоеше името – Булка, Глория или имената на шаферките.
За господата чашите също носеха имената им, а силуетът беше на елегантен мъж със синя папийонка – малък детайл, който ги правеше усмихнати още преди първата наздравица. 😊
Всички чаши очакваха своите притежатели на масата за Welcome drink.
Всеки идваше, откриваше своята чаша, вдигаше първата наздравица... и от този момент нататък тя си беше само негова.
Но най-хубавото беше, че това не беше подарък само за деня.
Във всяка подаръчна чантичка имаше и една празна кутия.
Не случайно.
Тя чакаше своята чаша.
За да може след края на празника всеки да я прибере внимателно и да си я занесе у дома.
Защото има спомени, които не искаш да останат само на снимките.
Има спомени, които искаш да можеш да вземеш в ръце.
Може би някой ден тези чаши ще бъдат извадени от шкафа.
Може би ще се напълнят отново.
И някой ще се усмихне, спомняйки си за един летен ден, изпълнен с любов, смях и много наздравици.
Това беше моето желание.
Не просто да подаря чаша.
А да подаря спомен. ❤️🥂

29/07/2026

Една сватба, създадена с любов – Част Пета
Първата наздравица
Има наздравици, които се забравят.
И има такива, които остават за цял живот.
Исках първата наздравица на Вальо и Зара като семейство да бъде именно от вторите.
За ресторанта украсих чашите сама, за да бъдат в хармония с цялата украса.
Но чашите, с които казаха своето първо „Наздраве!“ в Обредния дом, исках да бъдат нещо специално.
Нещо, което след години ще извадят от шкафа и ще си спомнят този ден.
Затова избрах чаши с лазерно гравиране.
Трайни.
Красиви.
Създадени да останат.
В средата на чашите са две преплетени сърца,като в едното е името на Зара,а в другото на Вальо.Над сърцата е гравирана фамилията на новото семейство,а под тях "Щастливи завинаги"
Свързах ги с нежна панделка, защото така си ги представях още от самото начало – две отделни чаши, свързани в едно, точно както два човешки живота.
А бутилката шампанско също не остана без внимание.
Добавих стикер с имената на младоженците и нежна панделка с надпис "Just Married".
Един малък детайл.
Но нали точно малките детайли превръщат един предмет в спомен?
Надявам се след години да напълнят отново тези чаши.
Не защото е годишнина.
А просто защото са щастливи, че още се гледат със същите очи.
Защото любовта има нужда от празници.
И не само на сватбения ден. 🥂💓

27/07/2026

Една сватба, създадена с любов-Част Четвърта
Табелите за масите
Има номера за маси... и има номера за маси с история. ❤️
Не ми се искаше гостите просто да търсят къде да седнат. Исках всяка маса да ги накара да се усмихнат.
Затова към всяка табела добавих детски снимки на Вальо и Зара – малки палавници, които още не подозираха, че един ден ще седнат един до друг като младоженци. 🥹
Докато ги подреждах, неведнъж се улових как се усмихвам сама. Някои снимки ме връщаха години назад, а други предизвикваха онова майчинско: „Ех, кога порасна това дете?“ ❤️
И, разбира се, не мина без обичайното: "Само още една снимка ще добавя..." ...което бързо се превърна в: "Ами тази е още по-сладка... не, чакай, тази!" 😂
За мен това не бяха просто табели. Бяха малки късчета спомени, които станаха част от най-важния ден на децата ни.
💙 Това беше първият от многото проекти, които направих със сърце за сватбата.
Продължението следва... 😊

26/07/2026

Една сватба, създадена с любов – Част Трета
Едно име, една усмивка
Подготовката за сватба може да те научи на какво ли не. 😊
Аз например... научих имената на всички гости.
И не защото имам феноменална памет.
А защото всяко име минаваше през ръцете ми.
За тейбъл картичките.
За подаръците.
За малките тюлени торбички с персонализираните буквички.
За благодарствените етикети...
И още куп дребни неща, които изискваха внимание към всеки един човек.
В един момент имената вече не бяха просто списък.
Всяко си имаше лице.
История.
Роднинска връзка.
Или забавен разказ, който бях чула покрай подготовката.
И когато дойде сватбеният ден и гостите започнаха да пристигат...
Хванах се, че си мисля:
"А, ето я Дарина... Ето ги Борис, Янко... Най-после се запознаваме!" 😊
Беше много смешно.
Имах чувството, че вече ги познавам, въпреки че с някои се виждахме за първи път.
Може би точно затова ми беше толкова важно всеки да намери своето място с красивата картичка, изработена специално за него.
Не защото така повелява сватбеният етикет.
А защото исках всеки да почувства:
"Радваме се, че си тук."
Картичките бяха в същия стил като поканите – със същите нежни цветя, сухите цветчета и персонализирания восъчен печат.
Малки на размер...
Но големи като внимание.
А когато вечерта свърши, почти нито една не беше останала на масите.
Хората ги бяха прибрали.
И това беше най-красивият комплимент.
Защото някой беше решил, че едно малко картонче с неговото име заслужава да си тръгне с него у дома.
И тогава си казах:
Да... точно заради такива моменти си струваше всяка минута подготовка. ❤️

Reni Collection

16/08/2026

12/08/2026

31/07/2026

30/07/2026

30/07/2026

29/07/2026

27/07/2026

26/07/2026

Address

Website

Alerts

Shortcuts

Share

Listing takedown request