04/08/2026
Днес, докато шиех, се замислих за нещо.
Странно е… но никога не съм усещала това като работа. Не защото не изисква време, търпение и усилия – изисква ги. Просто енергията е различна. Има нещо магично в процеса. Нещо, което идва от толкова дълбоко място в мен, че сякаш изпълва всяка нишка, от която е изтъкана душата ми.
Може би причината е в детството ми.
Израснах в ателието на мама – заобиколена от платове, кройки, конци, шумът на шевните машини и безкрайни идеи за рокли, поли и панталони. Всеки ден си тръгвах буквално омотана в конци. 😂 И най-забавното е, че дори не исках да ги махам – сякаш бяха част от мен.
А тази машина, която виждате във видеото… тя пази един мой детски спомен. На нея, когато бях съвсем малка, успях буквално да зашия пръста си. Да, звучи страшно, но днес се усмихвам на тази история. Понякога се шегувам, че това беше моята „кръвна връзка“ с шиенето. ❤️
Оттогава нишката между мен и това, което създавам, не се е скъсала. Напротив – с всяка година става все по-здрава.
И може би точно затова, когато шия нещо за вас, не създавам просто аксесоар. Във всеки бод оставям частица от себе си, от детството си и от любовта, с която съм израснала.
Защото някои истории не се пишат с думи. Те се шият. �
