16/12/2023
Предколедно!
https://www.facebook.com/energiinoizchistvane/posts/pfbid0gjUsrGKdfGTHtzsQLnBG1CGPrfcQPYu4PkZGLznLPYgzXcTsoau25uFACaUBsTAdl
Нека има мир в сърцето ти!
Ирена Панова
Преди няколко години един човек ми пожела само едно нещо за Коледа:
“Нека има мир в сърцето ти”
… в началото наистина не го разбрах.
“Само толкова ли?” си помислих.
Замислих се колко мир може да събере сърцето ми и не е ли всеки ден нов живот и нов смисъл и той определя какво да изпитвам.
С годините разбрах колко много мъдрост има само в това кратко послание. Наситено със сила. Да чувстваш, че не се гневиш, че не си така сърдит на живота.
Че не завиждаш на по-успелият от теб, че не хвърляш кал в чуждата градина. Някак си приемаш другите по-човешки. По-сърдечно. Умишлено се събличаш и обличаш техните дрехи. Да видиш тежки ли са наистина и толкова мръсни. И ставаш по-толерантен.
Вече не се възмущаваш на съседката, която си хвърля фаса от терасата, нито пък те дразнят децата пред блока, които в събота сутрин избират топката да бъдата твоята аларма.
Не те смущава магазинерката от кварталния, която всеки път нахално поглежда в портмонето ти или пък шефа ти, който винаги те кара да проверяваш нещатата си, макар че знаеш, че си дал най-доброто от себе си за този проект. Не ти правят впечатление погледите на хората, които осъждат младите, които лакомо се целуват на пейката в парка.
Не те дразни таксиметровия шофьор, който има таланта за 8 минути и 40 секунди да прокълне всички политици, дупки и бездомни кучета и да ги прати някъде, където слънцето не изгравя. Всички тези неща някак не те разклащат като преди.
Защото си по-спокоен.
Осъзнаваш, че всеки си има неговите борби и мисли и говори така, защото това носи в себе си.
Толкова.
Не ти трябва да го анализираш с дни, да го съдиш, да вдигаш вежди от възмущение. Просто приемаш.
Такъв какъвто е. Ти ли ще го изградиш наново?!
Защото знаеш колко трудно си излизал от собствените си бури. И сега, когато си намерил – трудно, разбира се, това е труден път, Фарът на благодарността и покоя в собственото си пристанище, не ти се ще повече да влизаш в чужди бури.
Моля те, не ме разбирай погрешно. Чуждата болка е важна, но да отмиеш ядът на целият свят не е твоя задача.
Негова е.
Нейна е.
Тяхна е.
Не е твоя.
Твоята е да си в мир… Със сърцето си