23/02/2024
В редица отношения мозъкът е жертва на своя собствен успех, еволюирал в продължение на милиони години, за да достигне настоящото си ниво на сложност, но в резултат на това в него са се натрупали цял куп вехтории, подобно на харддиск, задръстен със стари програми и излязъл от употреба софтуер, прекъсващ изпълнението на жизненоважни процеси, като проклетите изскачащи прозорци, предлагащи ви козметика с намалена цена от отдавна нефункциониращи сайтове, когато искате единствено да прочетете писмата от електронната си поща.
Изводът от всичко това: мозъкът е несъвършен. Той може да е седалище на знанието ни и носител на целия ни жизнен опит, но макар, че играе толкова важна роля, той е разпилян и неорганизиран. Достатъчно е да го видите, за да разберете колко нелепо нещо е той - прилича на мутирал орех, на реквизит от стар филм на ужасите, на вехта боксьорска ръкавица или на нещо от този род. Безспорно той е впечатляващ, но същевременно е далеч от съвършенството и многобройните му несъвършенства оказват влияние върху всичко, което хората казват, правят и преживяват.
(Дийн Бърнет, Щурият мозък)
