29/04/2026
Малко хора знаят, че преди всичко останало… аз бях балерина.
Но истината е, че не избрах балета просто така.
Израснах във време, в което красотата почти не съществуваше за мен.
Носех дрехите на сестра ми. Бях подстригана като момче.
Нямаше блясък, нямаше нежност, нямаше усещане, че съм момиче, което може да се изрази чрез красота.
И точно там се появи нещо, което не можех да обясня.
Една тиха, но много силна нужда да има красота в живота ми. Да я усещам, да я докосвам, да я бъда.
Когато видях балета, нямаше никакво съмнение.
Не дисциплината ме привлече.
А пачките. Светлината. Финесът.
Светът, в който всичко, което ми липсваше, вече съществуваше.
И аз влязох в него.
Станах балерина, но всъщност станах жена, която започва да създава живота си, вместо да го чака.
Балетът ме научи на нещо, което по-късно разбрах много по-дълбоко.
Това, което ти липсва най-силно, често е точно това, което душата ти те води да създадеш.
И с годините разбрах нещо, което не се вижда отвън.
Че не е въпрос само какво ти е липсвало.
А какво си започнала да носиш, за да оцелееш без него.
Роли, в които си се събрала, за да не стърчиш.
Начини да бъдеш удобна, за да не бъдеш отхвърлена.
Образи, които си приела за свои, само защото някой някога е казал, че така е правилно.
И в един момент вече не знаеш кое е твое и кое е научено.
Истинската промяна не започва с добавяне.
Започва в момента, в който спреш.
На 21 май започва второто издание на
„Жената, която спира да носи“ - пиши ми на лично, ако желаеш да изпратя линк за записване.
Това не е място, където ще научиш още нещо.
Това е място, където започваш да сваляш.
И ако докато четеш това усети напрежение, съпротива или онова тихо „да, това съм аз“,
не си го внушаваш.
Просто за първи път не го заглушаваш.
Какво ще направиш с това, вече е избор.
С обич,
Биляна
#психотерапия #женатакоятоспираданоси #терапия #жена #травма
