24/09/2026
Епископският комплекс с базилика от IV-VI век се намира в централната част на днешния Сандански, в североизточния сектор на античния Партикополис. Той е разположен недалеч от крепостната стена – зона с най-висока концентрация на раннохристиянска култова архитектура. На изток от Епископската базилика се намира Базиликата на епископ Йоан, а в югоизточна посока – епископската резиденция с прилежаща базилика.
С внушителната си архитектура, обхващаща комплекс от помещения, и с богатата художествена украса – каменно-декоративна пластика, стенописи и мозайки – Епископският комплекс е най-представителната сграда, доминирала градската среда през късноантичната епоха. Благодарение на тези характеристики той се нарежда сред най-мащабните и значими археологически обекти в Югоизточна България.
Епископската базилика е разкрита при спасителни археологически разкопки през 1989 г. от директора на Археологическия музей в Сандански Владимир Петков. Системното проучване на комплекса започва през 1990 г. под ръководството на проф. Александра Димитрова-Милчева от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и д-р Владимир Петков. В периода 1990–1995 г. са изяснени в основни линии планът на раннохристиянската базилика, нейните размери, строителна техника, архитектурна декорация, мозайки и строителни периоди. През 1998 г. археолозите установяват, че храмът е част от цялостен епископски комплекс, включващ освен църква още баптистерий, атрий и други постройки с неизяснени функции. След това откритие разкопките продължават без прекъсване до 2013 г.
Сред най-значимите находки е откритието от 2012 г., по време на 22-рия археологически сезон, когато в северозападната част на обекта е разкрит мартириум с аязмо (света вода) – помещение за погребение на светец или за съхранение на свети мощи. Това го определя като най-святото място в комплекса и съответно в целия раннохристиянски град, чийто наследник е днешният Сандански.
Паралелно с археологическите проучвания комплексът е частично реставриран, консервиран и социализиран.
Проектът предвижда реставрация на основната част от епископската базилика от IV–V век и атриума, както и изграждане на защитно покритие от метал и стъкло, което ще подчертае реалните монументални размери на сградата и ще предпази вече реставрираните мозайки.
Някои от мозайките се намират в Археологическия музей.
Резултатите от археологическите разкрития показват три фази в изграждането на комплекса, като с най-съществено значение са първата (IV в.) и втората фаза (V в.). Третият строителен период обхваща средата на VІ в., когато е обновен интериорът на базиликата е са добавени нови помещения вътре в сградата и анекси извън нея.
Малкото известни факти от историята на епископския комплекс знаем благодарение на открития по време на археологическите разкопки уникален ктиторски надпис. Последният е нанесен върху обратната страна на плочата с гладиаторския афиш, с втория надпис. В горната част на плочата са били разположени сложни декоративни мотиви, а в най-долната част – ситно написаният ктиторски надпис.
