19/08/2026
Днес е 19 август.
19 дни откакто сладкарницата не работи.
12 дни откакто аз не работя.
И едва днес, чак днес усетих енергия след събуждане...
Знаете ли какво представлява натрупаната умора?
Нека си поговорим за това.
От 15 години Vanilla Kitchen същестува и сме преминали през десетки перипетии, препядствия и трудности. Много обичам работата си, много обичам тортите, клиентите, разговорите, всичко си обичам. Но все пак е работа. И като всяка работа има и много трудности - администрация, трудни моменти, работата с хора всъщност не е лесна, притеснения, грешки, пропуски - за добро или лошо всичко ми ляга на душата и аз го изживявам и това отнема много. Ако си собственик на малък бизнес, започнат като кауза и като много голяма мечта и идеал, вероятно и ти като мен страдаш от раздвоение на личността - едната личност си си ти самият, другата личност е бизнесът ти. Сигурно имам две души, две сърца - знае ли човек.
(Уви само ръцете ми са си още две)
Та от 15 години аз реално не съм имала истинска почивка. Нямах майчинство, почивките за по 7-10 дни са крайно недостатъчни, а и аз не съм се "изключвала". Но понеже в последните 4 години след затварянето на салона на ул. Гурко, аз съвсем промених възгледите върху живота си и важното в него, не мога да кажа, че съм се преработвала.
И все пак...
В последната година и половина усещам по-често умора, раздразнение, досада, прибързаност. И започнах да мисля откровени простотии - дали още сладкарницата ми е на сърце, дали да не стана изцяло писател, дали да не стана билкар- изкарах и курс, да ида да работя в пекарна, дали да не се върна към професията ми, макар че съм забравила почти всичко (строителство), дали нямам някакъв дефицит, дали се храня добре, дали щитовидната е добре, дали съм здрава изобщо... стигнах до там, че си въобразих, че имам тежко заболяване, защото много, много дни подред просто нямах сила и желание за нищо, не спортувах, не се движех и постоянно бях в една мъгла.
Казах си - депресия е. После си казах "твърде емоционална съм, твърде много се влагам". После минах през "София е мръсна и шумна, искам да се махна" (още го вярвам, но сега не искам да се махам) и т.н. и т.н...
И така тази година през юни започнахме да обсъждаме в сладкарницата отпуските. Замечтах се и се случи неизбежното - успях да чуя онова, което тялото ми ми казва - имаш нужда от почивка, Ваня! Имаш нужда да се отделиш... и се осмелих на тази смела крачка - да обявя целия август за отпуска. Нямаше как да са по-малко дни, заради наши лични причини. Мислих, мислих и пуснах страха. Революционно взех решение за цял месец почивка.
И така - до днес, вече 12 за мен почивни дни, мога да ви кажа, че имаше дни, в които ставах, закусвах и лягах; имах дни, в които след лека разходка се чувствах като развалина; прекарах голяма част от времето да чета, хрумнаха ми и написах 2 3 разказа, появиха се и импулсите за движение - плувах, ходи на йога при любимата ми Катя, планини, движение...
Но чак днес, чак днес успях да стана преизпълнена с енергия. Станах с ясното желание какво ми се прави, какво ми се закусва и ... само който го е преживял ще разбере - със самото ставане имах желание да изчистя целия дом, да слушам музика, да танцувам, да пея, да пиша, че дори и да работя. И го направих, без работата де..
Мили жени (знам, че повечето сме тук жени), напоследък сме бомбандирани с информация от социалките от сорта на :
"Дефицит на едисикакво, трябва ти МОЯТА добавка"
"щитовидната - вземи си МОЯТА добавка/билки/витамини"
"бърнаут - ела на ритрийт за 1200евро с МЕН"
"перименопауза - започвай да взимаш тези и тези добавки ОТ МЕН"
"ПМС - ще ти помогне МОЯТА специална билкова смес"
"менопауза"...
"нещо с хормоните"...
списъкът е безкраен... всички тези уж загрижени за нас напомнянки, неминуемо се прокрадват заедно или поединично в женските ни емоционални душици и независимо дали си го признаваме или не - започваме да си мислим КАКВО НИ ИМА?!
(да отбележа, че всички тези бомбардировки с информация винаги предлагат и решението - то не са добавки, билки, проетини, режими, консултации, скъпи изследвания... винаги!!!)
И лека полека у всяка една у нас се заражда една начална фаза на хипохондрия.
Която е като един фонов шум и постоянно ни напомня, че може би нещо ни има. Самата хипохондрия е психическо разстройство, което води до силна тревожност, а тревожността неминуемо води до хроничен стрес, който пък сам по себе си прави истинските бели в телата и душите ни!
И не, не омаловажавам регулярните изследвания и доброто наблюдение над тялото, изобщо не!
Не разбирайте погрешно! Казвам, че целият интернет има за цел да ни продаде стотици неща и начинът да го направи, е да ни накара да се усъмним в себе си, в здравето си, в женствеността си.
Мили жени, понякога просто имаме нужда от ПОЧИВКА.
От лудешка музика, от вино, от главоболие след виното, от хубав филм със стар приятел, от основно почистване на дома по гащи, комбинирано с танци, от среща с приятелка на торта БЕЗ ИЗОБЩО да се говори за ши*****те калории, захар и едисикакво.... от толкова информация забравяме да живеем весело! А силно вярвам, че веселието, усмивките, лекотата в сърцето лекуват и стрес, и тревожност, че и хормоните лекуват.
Защо публикувам тази чаша? Какво общо има?
Ще ви кажа, ако сте стигнали до края на този дълъг, енергичен текст :)
Тази чаша струва заветните 2 лева и е най-любимата ми чаша. Тя е символ на детството ми на село с баба и на един бъдещ мой живот на бабка, който някога си представям, че ще водя - на село сред билки и кокошки. И понеже и двете състояния са състоянията на свободата и безгрижието, се усетих, че не пия никога от нея. Пазя я. И защо, за кога? Ама че глупаво..
Не и днес.
Станах и казах, че точно в тази чаша ще си направя кафе. Точно в нея.
Мили жени, имаме нужда от почивка. Ние сме силният пол и можем да носим мнооооооого. И много дълго. И не се усещаме кога сме се изморили, продължаваме, защото можем.
Но имаме нужда от почивка навреме, за да не се налага да е цял месец. Имаме нужда от парче торта, а не от прокелият пореден разговор за захарта. От мръснишки вицове и смях, от фалшиво пеене, от приятелки, от книги. Това са най-ценните добавки за вътрешна красота и сияние!
Предизвиквам ви в коментар да сложите снимка на онази ваша чаша, която пазите за някога...или която най обичате.
В. ♥
PS уау, голямо и дълго четене! Кафето е без кофеин, вече близо 2 години. За 12 дни почивка нито един ден не изявих желание да сготвя или направя торта и нито един ден не си казах ТРЯБВА да спортуваш. Не. Просто чаках това "трябва" да се превърне в "искам"
