01/11/2021
Десетилетия разкопки на скалния град в 556 страници
Животът там започва още преди 7 хилядолетия
Излезе на бял свят дългоочакваният първи том, представящ десетилетните археологически проучвания на една от най-важните български културно-исторически забележителности – скалния античен и средновековен град Перперикон край днешния Кърджали. Грандиозният труд от 556 страници е дело на голям екип учени под ръководството на проф. Николай Овчаров. Това са най-добрият специалист по антична археология доц. Здравко Димитров, директорът на Регионалния исторически музей - Кърджали Дахиела Коджаманова, видният нумизмат проф. Константин Дочев и прекрасните специалисти по сигилография и епиграфика Димитър Стоименов и д-р Николай Шаранков. Чудесното оформление е дело на издателството „Уникарт”.
Тайнственият древен град буди любопитството и интереса на учените вече повече от столетие. Той е отбелязан нееднократно у византийски автори от ХІІІ-ХІV в. като Георги Акрополит и Йоан Кантакузин. Османското завоевание на Балканския полуостров и в частност на Родопите буквално изтрива спомена за него. Днес, след десетилетните усилия на археолозите, той е разкрит в значителна степен.
Животът тук започва още преди 7 хилядолетия, когато на изявения хълм край малката река Перперешка е оформено скално праисторическо светилище. Разцветът на това свято място е в края на бронзовата и началото на желязната епоха (ІІ-І хил. пр. Хр.) Това са легендарните времена на Троянската война, на митични герои като Ахил, Парис и Агамемнон. Но в създадените от човечеството митове огромна роля имат и тракийски герои като Орфей, роден в дебрите на необятната Родопа. А те са проповядвали своето слово именно в светилища като това на Перперикон.
Нашите разкопки там доказаха данните от историческите извори, че в Източните Родопи е съществувало известно в целия тогавашен свят и посветено на тракийския Дионис светилище. В него са идвали личности като Александър Велики, които разбрали там тайните на своето бъдеще. Разкритите култови каменни олтари са неми свидетели на тези сенки от миналото. А грандиозният и изцяло издялан в скалите Дворец-светилище, където се намира главният олтар, е уникален архитектурен ансамбъл, нямащ аналогии в стария свят.
В края на старата и особено през първите векове на новата ера древното светилище запазва своето значение. Нещо повече, то се разраства във величествен град, добил огромно значение в римската епоха (ІІ-V в.) Именно тогава се появяват неговите отделни части като укрепен Акропол, северно и южно подградие. През 2016 г. напълно завършиха археологическите проучвания на Акропола и именно те са предмет на първия том от огромното изследване на скалния град.
Напълно разкритият Акропол на Перперикон от римската епоха представя уникалната картина на стотици обществени и жилищни сгради, храмове, улици и площади, оградени с мощни крепостни стени. Това е една цяла глава в новата книга. Проучванията променят из основи наложени в археологията от десетилетия мнения. Притиснати от варварските нашествия през ІІІ-ІV в., римляните изоставят удобните равнинни градове и търсят естествената защита на планинските и полупланинските райони. Досега обаче се смяташе, че те строят там единствено военни крепости. Ето че с разкопките на Перперикон се вижда как те успяват по невероятен начин да пренесат древната гръко-римска градоустройствена схема в трудните планински условия. Наблюдава се централен площад (форум) и стройна улична мрежа с изградена под улиците и площадите канализация. Заедно със старите тракийски храмове се появяват и нови, посветени на популярни в римската епоха богове. Идентифицирани са обществени сгради, свидетелстващи за градско самоуправление.
В 376 г. римските легиони са разгромени от готите край близкия Адрианопол (Одрин), а император Валент е убит. Варварите разоряват беломорските и източнородопските градове, сред които е и Перперикон. Но само няколко десетилетия по-късно той се възражда от пепелта по-величествен от предишната епоха. Според нашите виждания именно оттук започва покръстването на целите Родопи, описано в историческите извори. Известно е, че то е дело на видния християнски мисионер Никита Ремесиански. Разкопките извадиха на бял свят няколко прекрасни християнски базилики, като в най-ранната от самото начало на V в. вероятно е служил лично покръстителят епископ Никита Ремесиански. Те се разглеждат в следващата глава на книгата, като специално внимание е обърнато на уникалния амвон с релефна украса, от който е проповядвал мисионерът.
Глава ІV на книгата е посветена на средновековната история на Акропола на Перперикон. След глобалната криза в Източната Римска империя (Византия) през VІІ-ІХ в. градът се възражда като много важен средновековен център, какъвто остава до ХІV в. За това говорят хилядите монети, прекрасни златни и сребърни находки, както и десетките оловни печати. Някои от старите антични жилищни и обществени сгради са преизползвани, което се отнася и за част от храмовете. Други домове пък са изградени изцяло отново, а край тях се наблюдава обширен християнски некропол.
В края на ХІІ в. Перперикон е отново укрепен, като частично са използвани старите антични стени. Изграден е и мощен вътрешен замък за последна защита на бранителите. Според установените при разкопките данни, това е един от най-здраво защитените средновековни градове на Балканския полуостров. Според доста обилните данни от историческите извори за него нееднократно воюват Българското царство и Византийската империя, тъй като той винаги се намира на границата им. От датиран в 1337 г. документ на Вселенската патриаршия става ясно, че Перперикон със сигурност е бил и епископски център, което продължава древните култови традиции.
На този разцвет е сложен край през 1361-1362 г., когато градът е превзет от османците след тежка обсада, следи от които са открити при разкопките. Турците оценяват значението на крепостта и оставят там гарнизон, пребивавал там до края на ХІV в. От него са запазени останките на важни архитектурни паметници като казармите за войниците и един от най-ранните разкрити по археологически път мавзолеи (тюрбета). Там един от турските военачалници е погребан заедно с бойния си кон – факт, свидетелстващ за неизживените номадски традиции на първите османски завоеватели. Глава V на книгата разказва подробно за тези забележителни находки, бележещи финала на живота в древната крепост.
Книгата за Перперикон е допълнена с няколко части, показващи най-важните находки от разкопките. В глава VІ са представени близо 5200 монети, намерени при проучванията и покриващи без прекъсване период от 18 столетия – от ІV в. пр. Хр. до ХІV в. сл. Хр. Те очертават оживените парично-стокови отношения както през Античността, така и през Средновековието. Не по-малко важни са 25 оловни печати и ядра от Х-ХІІ в. – своеобразни визитни картички със сведения за византийски императори и най-висши сановници. На тях е посветена VІІ глава.
Много интересни данни дава разчитането на надписите-графити на гръцки език, надраскани по напълно запазения амвон на най-ранната църква в Акропола. Именно те датират нейното изграждане в началото на V в., което я прави най-ранният откриван до днес християнски храм в Родопите. Това напълно потвърждава нашата хипотеза, че от Перперикон е започнало покръстването на Великата планина.
Книгата е снабдена с богат илюстративен материал, представящ всички епохи от съществуването на Акропола. Изключително интересни са многобройните снимки с дрон, показващи целия блясък и монументалност на скалния град. По този начин представеното изследване се превръща в истински венец на усилията на десетки археолози, реставратори и геодезисти, работили цели 16 години за пълното разкриване на Акропола на Перперикон.
https://trud.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/?fbclid=IwAR3RnhHKY9ZjvxKzQfqZZPLiYokUFQw8j7G-i-nfOKoQBgvOKzHVPKNK8P0
