Obichai

27/05/2026

Легенда! Жена създала поколения шампионки и завинаги променила художествената гимнастика.

05/04/2026

Честито на всички цветенца, тревички, билки, листенца, дръвчета, горички!

ЦВЕТНИЦА - ВРЪБНИЦА e християнски празник. Eдин от 12-те Велики църковни празници, честван в неделята преди Възкресение Христово. В понеделник след Цветница започва Страстната седмица.

На този ден църквата празнува влизането на Исус Христос в Ерусалим и негото тържествено посрещане, a възторжените хора, застлали пътя му с палмови листa. От там и името - Палмова неделя, Цветоносна неделя, Куклинден и др., при нас Върбата възприема символиката на палмовите листа.

Цветница е един от най-обичаните християнски празници, който макар с религиозен произход, народът ни свързва с настъпването на пролетта, ден на цветята, младостта и възраждането на живота. Култово-религиозната обрядност на Цветница е неделима част от Великденския празничен цикъл, и като продължение на ритуалите, извършвани на Лазаровден. Личат стари езически практики, възприети при развитието на християнския религиозен ритуал. Обредността е изцяло женска, свързана с култа към Богинята-майка и аналогична с коледарските и сурвакарските мъжки обряди.

В този ден се ходи на църква с цветя и върбови клонки. След богослужението всеки взима от осветените в църквата върбови клонки и ги носи през деня и после ги поставя пред домашната икона. С върбовите венчета и с тайнствени заклинания през лятото се разпръскват и прогонват градушки, бае се за болно детенце или животно, предпазват от болести и злини.

На много места в България се вярва, че на Цветнива умрелите напускат гробовете си и очакват своите близки да им донесат нещо, което са обичали. Жените отиват на гробища рано сутрин, опалват със запалена слама или запалени царевични стъбла или прекадяват с тамян, преливат с вино и вода и забиват върбови клонки до паметните плочи. Очистващ ритуал, с който се премахва злото.

На празника се месят ритуални хлябове във формата на дете „кукли“, като дар за плодородие, оттам и другото име на празника Куклинден.

Последният от лазарските обичаи е „кумичене“. Лазарките отиват до реката, играят и пеят песни за предпазване от змейова любов, нареждат се и пускат от брега цветя, венчетата си от върбови клонки или парченце от малките „кукли“. Тази, чиято китка или хляб е най-напред става „кумицата“. Кумицата е на почит, останалите моми я носят на ръце и й искат прошка, на места момите „говеят“ – ритуално мълчат след Цветница през Страстната седмица. Тя ги кани на гощавка и йм прощава символично. Основната цел на обичаят е предпазването на тези млади моми от всяко зло символично представено като змей. Вярва се, че мома, която не е лазарувала не може да се омъжи. Характерното е, че ритуалите се изпълняват от по-възрастните лазарки.
Въпреки строгия пост, на празничната трапеза е разрешено да има риба.
Празнуват всички, които носят имена, на цветя и растения.

Д. Минковска

25/03/2026

Честит празник!
Кажете блага дума!
Дано получите блага вест!

БЛАГОВЕЦ

На 25 март Християнската Църква отбелязва Благовещение. На този ден си припомняме за благата вест, когато Архангел Гавриил се явил на Мария и й възвестил радостта, че ще се удостои да стане майка на Спасителя Христос. Благовещение принадлежи към т.нар. "минейни" празници и датата на неговото почитане е непроменлива. В българския обреден календар се празнува Благовец (20 или 21 март), който е естествено продължение на Мартинден и Младенци, и маркират прехода в природата към пролет, възобновление и началото на стопанската година. Голяма част от обредните практики отдават почит към деня на Пролетното равноденствие - триумф на хармонията и баланса между мрака и светлината, между мъжкото и женското начало.

Според народните поверия природните сили се възвръщат, завръщат се прелетните птици, за първи път се чува кукувица, змиите се показват, мечките се събуждат, пчелите започват да събират мед, русалките и самодивите се завръщат по своите места. Оттам са и много от забраните, за да се омилостивят природните стихии и да се съхрани здравето на семейството и домашните животни: да не се тръгва на път, да не се изнася вода от дома, да не се работи в дома и на полето.

Ритуално се почистват домовете и се напръсква с "мълчана" вода. Събраната смет се запалва и се изгонват змиите от дома като се опушва и се вдига шум, запушват се дупките в дома и хамбара, за да не влизат влечуги през тях.

Запалва се старата метла. Метлата е чисто женски, култов атрибут, като основните й функции са да пречиства, облагородява, и предпазва от зловредни влияния. Метлата е една от сакралните вещи-пазители на дома и семейството наравно с домашния праг, входната врата и огнището.

Думата Благовец идва от „благо, сладко“ и се вярва, че всичко засадено сега ще ражда изобилни и сладки плодове а билките ще имат целебна сила. Опушват се и се захранват кошерите, раздават се обредни хлябове, намазани с мед.

Празникът е подчертано женски с ритуали свързани с езическия култ към Богинята-майка и възраждащата се природа. Пробиват се ушите на малките момиченца и им се слагат златни или сребърни обечки. Младите момиченца месят своя първи хляб и го раздават. Момите, които са готови да встъпят в брак организират момински дружинки и с песни и танци обикалят по домовете, извършват ритуални гадания и отправят своите обредни наричания за здраве, благоденствие и плодовитост през новия стопански цикъл.

На Благовец всички ястия са постни, основно варива, за да „набъбват“ плодовете, ритуалните хлябове и баниците са сладки с мед, ябълка, тиква, стафиди. Тъй като е по време на Великия пост, ако се прави курбан, той трябва да е от риба или обреден хляб, ритуални варива и др. Почитаме този ден и като ден на Християнската майка.
Д. Минковска

03/03/2026

Честит национален празник!

Честит национален празник!

В днешния ден щеше да е хубаво да ни каже няколко думи Проф. Божидар Димитров. Използваме старо негово изказване. Дано ви бъде интересно.

Проф. БОЖИДАР ДИМИТРОВ: ТРЕТИ МАРТ ДОЙДЕ ТОЧНО НАВРЕМЕ!
"Не е сигурно и че щяхме да се освободим като чехи и поляци през 1918 г. в интегралните си етнически граници. Османската империя не бе Австро-Унгария. Можеше да ни сполети съдбата на арменците през 1915 г. - да бъдем изклани при някое неразумно действие на българските революционери. Можеха да ни разпарчетосат съседните балкански държави (Гърция, Сърбия и Румъния), всяка с програма за национално разширение - "Мегали идея"*, "начертание на Гарашанин"* и т.н.
Така че да живее Трети март. Дойде точно когато му беше времето.

Да разгледаме твърденията за "значително по-големия принос", според някои, на румънци, сърби, черногорци и финландци в Освободителната война? Сърбите се намесват във войната едва в последните седмици, колкото да ни вземат Поморавието (Нишко, Вранско, Пиротско), което тогава, а и днес е населено с българи. Черногорците и без това се бият от 1876 г. с турците (от там идва армията на Сюлейман). Финландците са си част от Руската империя, тях ги каним редовно на чевствуванията. Но едва ли знаете, че финландците са само един батальон в т.нар. Финландски полк. Заедно с тях би трябвало да каним представителите на всички народи, влизащи в състава на Руската империя – поляци, украинци, беларуси, литовци, латвийци, естонци, арменци, грузинци и представители на всички мюсюлмански народи. Батак е освободен от част в която болшинството войници са мюсюлмани. Румънците действително оказват помощ при Плевен, но да се твърди, че те са го превзели само защото Осман предал сабята си на румънски офицер е смешно. То и при Одрин турчина предава сабята си на сръбския полковник Топалович, което не означава, че сръбската армия е превзела крепостта.
Що се отнася до хулите срещу малкия състав на Опълчението (седем хиляди души според някои – 12, 444 в действителност), руснаците не искат да е повече. Иначе желаещите са над 120, 000. Но русите си дават сметка, че това ще бъдат необучени хора, никога не боравили с оръжие. В Опълчението са взели само легионерите от войната в Сърбия (1876 г.) и хъшове, сражавали се в многобройните ни чети. А с организираните от полковник Артаманов партизански чети броя на българските бойци наистина нараства до 40, 000.

А сега за главното. Русия имала имперски цели с тази война.? Има си хас да няма. Никоя държава никога не е тръгвала да харчи кръв и пари за черните очи на някой друг народ. Но интересите на Русия в този исторически момент съвпадат за разлика от други исторически ситуации напълно с интересите на българския народ, с реализацията на главната историческа задача, стояща пред него. А тя е ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ. Това е единствения шанс за прогресивно развитие на българите в икономическо, културно, образователно и дори демографско отношение. В Османската империя това е отказано на българите. А най-хубавото е, че Русия не може да ни направи Задунайска губерния. В тази война останалите европейски сили са определили параметрите в които може да се движи Русия. А те са – никакво териториално разширение на юг от Дунав. Иначе нова Кримска война и нов Севастопол. Е, Русия смята да прескочи бариерата, като създаде голяма българска държава плуваща в орбитата на руското влияние. И това не става. Дори 9 години по-късно България няма дипломатически връзки с Русия.

Може би нямаше да си пишем на български сега, ако бяхме останали в Османската империя. Можеше да ни сполети съдбата на арменците, на кюрдите, на гърците в Мала Азия. Но поне арменците и гърците имаха някакви държавички. Ние и това нямахме."

------------------------------------------------------
* - „Начертание“ (на сръбски: Начертаније) е документ, съставен през 1844 година от министър-председателя на Сърбия Илия Гарашанин и определящ основните насоки на сръбската външна политика.
Основополагащ документ на Великосръбската доктрина, „Начертание“ се обявява за териториално разширение и етно-лингвистична унификация на Балканите с цел създаването на голяма южнославянска държава между Австрийската, Руската и Османската империя, която да превърне сърбите във водачи на един южнославянски съюз.
* - Мега̀ли идѐя (на гръцки: Μεγάλη Ιδέα, „Велика идея“) е иредентистки проект на гръцкия национализъм от XIX-XX век за обединение в една държава на всички територии с етнически гръцко присъствие.
Мегали идеята присъства в гръцкото обществено съзнание още от създаването на ограниченото по територия Гръцко кралство през 1821 година, макар самото понятие да е въведено през 1844 година в реч на министър-председателя Йоанис Колетис. Концепцията заема важно място в гръцката вътрешна политика и определя външната политика на страната в продължение на десетилетия, чак до поражението в Гръцко-турската война през 1922 година и последвалите масови размени на население със съседните страни.

01/03/2026

Честита баба Марта! Бъдете бели и червени, здрави и засмени!

28/02/2026

Да са живи и здрави имениците!

ТОДОРОВДЕН

Тодоровден е от т.нар. "триодни" празници - датата е променлива и зависи от датата на Възкресение Христово. Винаги е в събота 40 дни преди Великден. Според преданията на този ден светецът облича девет кожуха и отива при Бог да проси за лято.

Наименованието на празника произлиза от гръцкото Теодорос - Божи дар. В българската традиция е известен като Тудорица и Конски Великден. В почитането на празника личат много предхристиянски митологични системи, култовата почит към коня, като соларен символ на свобода, безстрашие, мъжество, воинска чест. В календара на прабългарите, всяка седма година е подвластна на коня и неговата енергия, такава бе 2014 г.

Цялата седмицата се нарича Тодорова неделя, Тудурска неделя, Тудурица, Тримирна неделя, Гладна неделя, Черна неделя, Глуха неделя, Суха неделя, Луда неделя, Кукерска неделя, началото е на Великденските пости и човек може да се отдаде на смирение или грях, свързана е и с възвръщането на русалките и самодивите. В народните представи тази седмица е опасна за здравето на хората, животните и за реколтата. На много места се смята за “хаталия” (лоша) седмица. В Ловешко я наричат “разпуловна” (нечиста) и се е вярвало, че нощем ходят таласъми и каракончовци. Има поверие, че през Тодоровата неделя страховит конник-вампир броди нощем из селото и ако срещне човек, го стъпква с коня си. Затова през тази седмица никой не смее да излиза нощем навън.

Езически и християнски ритуални практики са преплетени в българските фолклорни обреди. Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец.

Свети Тодор е един от най-почитаните светци-конници. Конникът е почитан в тракийската, прабългарската, и славянската митологии. Свързан е с небесното начало и Слънцето, но и като посредник между небето, нашия свят и отвъдното. Дуалистичното проличава и в едновременното почитане на култа към живота и култа към смъртта. Конникът-победител в битки и спортни игри, смятан за син на Слънцето и с функциите на жрец, чиито основен атрибут е подковата.

Основен елемент в обредните практики са кушиите, организирани като древните състезания с коне и битки - ритуално надбягване за предпазване, за здравето на конете и впрегатния добитък. Победителят получава правото да води хорото, както жрецът води хората в ритуалите за плодородие и благополучие. В ритуалните обреди има елемент на почитта към бог Дионис както са при Трифоновден и Бабинден.

Съществуват забрани за извършване на домакинска и селскостопанска работа, с цел предпазване здравето на младите булки, конете и впрегатния добитък. Месят се обредни хлябове с формата на конче или на подкова, наречени „конче” или „копито”, на които от тесто се правят съответните фигурки. Приготвят се ритуални варива - налице е едновременното почитане на култа към живота и култа към смъртта, на мъжкото и женското начало. Празничните трапези трябва са изобилни, но само с постни храни, ядки, мед плодове, зеленчуци и др.

Домашните кучета, конете и впрегатните животни се поглезват, закичват се с червен конец. Понеделникът се възприема като “полазен” ден – както тръгне седмицата, така и ще продължи.
Затова на него е добре да не се дава, а да се взима, да се започва и да се прояви усърдие в това, което предстои. В понеделник се измиват всички съдове, които ще се ползват през постите, изчиства се всичко блажно от тях. Старата метла се запалва и така символично се пречиства дома. Почиства се цялата къща. Символично удрят младите моми с точилка, а младите момчета ги замерват с брашнен чувал, за да се оженят. От понеделник започва строг тридневен пост, наречен Тримиро, тримирене - три дни да не се хапва залък хляб, да не се близва глътка вода. Постът се възприема и като своеобразно изпитание за встъпване в брак.
Ритуалите на Тодоровден са естествен завършек на целия празнично-ритуален комплекс, обслужващ Тодоровата неделя.
Д.Минковска

22/02/2026

Сирни Заговезни или Прошка

Сирни заговезни, Прошка, Сирни поклади, Поклади, Сирница, Ората.
Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н. Изпълняват се различни обреди и обичаи, много от които започват много преди християнството.

По-младите искат прошка на по-старите.

На празничната трапеза има винаги млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки. Прието е да се извършва обичаят „хамкане“: на червен конец окачен на греда на тавана се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване яйцето (халвата, въглена) с уста. След наричания конецът се пали и по начина на горене се гадае.

Вечерта се палят огньове (клади) и се прескачат от мъжете. Според народните вярвания кракът на когото е минал през огъня става неуязвим за змийско ухапване. На места се правят уругли - към пръчка привързват слама, палят я и я въртят в кръг. Всичко е свързано с очистителната сила на огъня. Време за пречистване.

В Южна България, старопланински и средногорски села са запазени обичаите „оратник“ и „о̀рата ко̀пата“. В огъня се поставя голямо дърво, наречено оратник. Името идва от глагола оратя, който значи говоря. Още преди Заговезни ергените си правят стрели от пръчки и предварително се упражняват да ги хвърлят на голямо разстояние с помощта на импровизиран лък. Когато на Поклади запалят оратника на някоя височина до селото или в самото село, всеки се опитва да изхвърли запалената си стрела в двора на момичето, което харесва изричайки цинизми. Момите събират хвърлените в двора стрели и на другия ден се хвалят. Тези традиции насочват към много стари езически култове.

15/02/2026

Глобалното население е приблизително 8 милиарда души. За мнозина това число изглежда просто огромно, но ако го анализираме в проценти, нещата стават по-ясни:

Разпределение на населението по континенти:

11% живеят в Европа

5% в Северна Америка

9% в Южна Америка

15% в Африка

60% в Азия

Жилищна среда:

49% живеят в селските райони

51% живеят в градовете

Най-често говорими езици:

12% говорят китайски

5% испански

5% английски

3% арабски

3% хинди

3% бенгалски

3% португалци

2% руснаци

2% японски

62% общуват на други езици

Условия на живот:

77% имат стабилно жилище

23% нямат сигурен подслон

Ситуация с храната:

21% консумират повече от необходимото

63% имат достъп до достатъчно храна

15% страдат от недохранване

Стандарт на живот:

Приблизително 48% от населението живее с по-малко от 2 долара на ден

Достъп до питейна вода:

87% имат достъп до чиста вода

13% нямат безопасни източници на питейна вода

Технологии и образование:

55% притежават мобилен телефон

25% нямат такова устройство

30% имат достъп до интернет

70% не са онлайн

Само 7% са с висше образование

83% са грамотни, но 17% не могат да четат и пишат

Разпределение на религиите:

33% са християни

22% мюсюлмани

14% индуси

7% будисти

12% следват други религии

12% нямат религия

Продължителност на живота:

26% от хората не достигат 14 години

66% умират на възраст между 15 и 64 години

Само 8% успяват да доживеят над 65 години

Ако имате дом, чиста вода, достатъчно храна, висше образование, мобилен телефон, достъп до интернет, вие сте сред най-привилегированите хора на планетата – по-малко от 7% от населението на планетата. Благодарете за късмета си!

Ако сте над 65 години, считайте се за късметлия! Вие преминахте прага, който достигат само 8% от хората. Всеки ден е подарък, така че го изживейте пълноценно и ценете всеки момент!

Взето от нета.

20/12/2025

Игнажден е.

12/12/2025

На 12 декември православната църква почита Св. Спиридон. Светецът е лечител на рани и покровител на занаятите и занаятчиите – обущари, грънчари, тухлари, бакърджии, дюлгери, шарланджии, куюмджии, шивачи, абаджии. Да им е честит празника и да са живи и здрави да творят и да съхраняват занаятите си!

В Дюкянъ Старо Стефаново винаги сме се старали всичко, което ви предлагаме да е изработено ръчно от талантливите ръце на български майстори, занаятчии, художници, грънчари или работилнички от района.

Купувайки от местни майстори и малки квартални магазинчета ние помагаме да изкарват прехраната си с умения предавани от поколения с честен труд и да продължават да творят предмети, които да ни радват и носят красота в ежедневието ни и не на последно място да опазваме българските традиции.

За предстоящите празници, а и не само, ви молим да пазаруваме от български производители, квартални магазинчета и занаятчии. За да се предават уменията развивани от векове на следващите поколения, защото хората, които вършат нещо с ръцете си са все по-малко.