28/02/2026
Да са живи и здрави имениците!
ТОДОРОВДЕН
Тодоровден е от т.нар. "триодни" празници - датата е променлива и зависи от датата на Възкресение Христово. Винаги е в събота 40 дни преди Великден. Според преданията на този ден светецът облича девет кожуха и отива при Бог да проси за лято.
Наименованието на празника произлиза от гръцкото Теодорос - Божи дар. В българската традиция е известен като Тудорица и Конски Великден. В почитането на празника личат много предхристиянски митологични системи, култовата почит към коня, като соларен символ на свобода, безстрашие, мъжество, воинска чест. В календара на прабългарите, всяка седма година е подвластна на коня и неговата енергия, такава бе 2014 г.
Цялата седмицата се нарича Тодорова неделя, Тудурска неделя, Тудурица, Тримирна неделя, Гладна неделя, Черна неделя, Глуха неделя, Суха неделя, Луда неделя, Кукерска неделя, началото е на Великденските пости и човек може да се отдаде на смирение или грях, свързана е и с възвръщането на русалките и самодивите. В народните представи тази седмица е опасна за здравето на хората, животните и за реколтата. На много места се смята за “хаталия” (лоша) седмица. В Ловешко я наричат “разпуловна” (нечиста) и се е вярвало, че нощем ходят таласъми и каракончовци. Има поверие, че през Тодоровата неделя страховит конник-вампир броди нощем из селото и ако срещне човек, го стъпква с коня си. Затова през тази седмица никой не смее да излиза нощем навън.
Езически и християнски ритуални практики са преплетени в българските фолклорни обреди. Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец.
Свети Тодор е един от най-почитаните светци-конници. Конникът е почитан в тракийската, прабългарската, и славянската митологии. Свързан е с небесното начало и Слънцето, но и като посредник между небето, нашия свят и отвъдното. Дуалистичното проличава и в едновременното почитане на култа към живота и култа към смъртта. Конникът-победител в битки и спортни игри, смятан за син на Слънцето и с функциите на жрец, чиито основен атрибут е подковата.
Основен елемент в обредните практики са кушиите, организирани като древните състезания с коне и битки - ритуално надбягване за предпазване, за здравето на конете и впрегатния добитък. Победителят получава правото да води хорото, както жрецът води хората в ритуалите за плодородие и благополучие. В ритуалните обреди има елемент на почитта към бог Дионис както са при Трифоновден и Бабинден.
Съществуват забрани за извършване на домакинска и селскостопанска работа, с цел предпазване здравето на младите булки, конете и впрегатния добитък. Месят се обредни хлябове с формата на конче или на подкова, наречени „конче” или „копито”, на които от тесто се правят съответните фигурки. Приготвят се ритуални варива - налице е едновременното почитане на култа към живота и култа към смъртта, на мъжкото и женското начало. Празничните трапези трябва са изобилни, но само с постни храни, ядки, мед плодове, зеленчуци и др.
Домашните кучета, конете и впрегатните животни се поглезват, закичват се с червен конец. Понеделникът се възприема като “полазен” ден – както тръгне седмицата, така и ще продължи.
Затова на него е добре да не се дава, а да се взима, да се започва и да се прояви усърдие в това, което предстои. В понеделник се измиват всички съдове, които ще се ползват през постите, изчиства се всичко блажно от тях. Старата метла се запалва и така символично се пречиства дома. Почиства се цялата къща. Символично удрят младите моми с точилка, а младите момчета ги замерват с брашнен чувал, за да се оженят. От понеделник започва строг тридневен пост, наречен Тримиро, тримирене - три дни да не се хапва залък хляб, да не се близва глътка вода. Постът се възприема и като своеобразно изпитание за встъпване в брак.
Ритуалите на Тодоровден са естествен завършек на целия празнично-ритуален комплекс, обслужващ Тодоровата неделя.
Д.Минковска