04/05/2025
ДИАБЕТ
Диабетът е заболяване, което се дължи на проблеми с панкреасния хормон инсулин. Инсулинът контролира количеството глюкоза /захар/ в кръвта и скоростта на усвояването й от клетките. Клетките се нуждаят от глюкоза, за да произвеждат енергия. При болните от диабет глюкозата се натрупва в клетките и се получава хипергликемия /ненормално високо ниво на глюкозата в кръвта/. Тя от своя страна довежда до увреждане на кръвоносните съдове, което пък води до заболявания на очите, сърцето, периферна и автономна невропатия /увреждане на нервите на крайниците и вътрешните органи/ и диабетна нефропатия /заболяване на бъбреците/.
Има два основни типа диабет: тип 1 /или инсулинозависим захарен диабет/ и тип 2 /неинсулинозависим захарен диабет/. От първия страдат 5-10% от диабетно болните. Той обикновено започва от ранна възраст и представлява автоимунно заболяване, при което имунната система на тялото напада и унищожава произвеждащите инсулин клетки в панкреаса. Учените смятат, че това може да се дължи на имунна реакция след вирусна инфекция.
Вторият тип диабет – най-често срещаната форма – засяга 90-95% от диабетно болните. При него панкреасът произвежда малко количество инсулин, но не достатъчно за клетките. Те могат също да развият резистентност на въздействието на малкото наличен в кръвта инсулин. Много хора страдат от диабет втори тип, без да го знаят. Той обикновено се появява в по-напреднала възраст, но за съжаление, в последно време зачестява и при по-млади хора. Рисковите фактори са хранителният режим, теглото, расовата принадлежност, възрастта, обездвижването и наследствеността.
Гестационният диабет е форма на заболяването, която се развива по време на бременността и засяга около 4% от бременните жени. Хормоналните изменения през бременността могат да повлияят на резистентността на организма към инсулина. Най-често заболяването изчезва след раждането, но е признак, че вероятно жената да развие диабет тип 2 по-късно през живота си. Нарушеният глюкозен толеранс е състояние засягащо около 10-11% от хората в зряла възраст. При тези болни нивото на глюкозата в кръвта е по-високо от нормалното, но не е колкото на диабетно болните. Около 7% от страдащите от нарушен глюкозен толеранс обаче по-късно развиват диабет тип 2.
В световен мащаб заболяването се нарежда на шесто място сред причините за смъртните случаи и на първо като причина за ослепяването във възрастовата група между двадесет и седемдесет години. Ако не се лекува правилно, диабетът може да доведе до заболяване на сърцето и бъбреците, оток, нервни увреждания, инфекции на устната кухина, венците, белите дробове, кожата стъпалата, пикочния мехур и гениталиите. Могат да се образуват незаздравяващи рани по кожата.
При диабетно болните има епизоди, когато нивата на кръвната глюкоза са много високи /хипергликемия/ и много ниски /хипогликемия/. Симптомите на хипергликемията включва умора, постоянни позиви за уриниране, силна жажда, постоянно усещане за глад, загуба на тегло и проблеми със зрението.
Епизодите на хипогликемия, които настъпват внезапно, могат да бъдат причинени от пропуснато хранене, твърде голямо усилие или да бъдат реакция към твърде висока доза инсулин. Първоначалните белези на хипогликемията са глад, световъртеж, изпотяване, объркване, сърцебиене и тръпнене или боцкане в устните. Ако не бъде лекуван болният може да стигне до двойно виждане, тремор и дезориентация, да започне да се държи странно и дори да изпадне в кома.
Основната опасност при диабета обаче не е самото заболяване, а усложненията, които могат да възникнат, ако нивото на инсулина не се поддържа постоянно. Нелекуваният диабет може да доведе до диабетна кетоацидоза. Тя възниква, когато в организма има толкова малко инсулин, че той започва да използва за гориво мастните запаси. При разграждането на мастите се получават кетони като страничен продукт. В голямо количество те повишават значително киселинността на тялото. Кетоацидозата се наблюдава най-често при болните от диабет тип 1. Симптомите й включват гадене, затруднено дишане, сладникав дъх и замайване, което може да стигне до кома. Хиперосмоларният синдром се дължи на съчетание от много висока кръвна захар, но без наличието на кетони и обезводняване. Той се среща по-често при възрастни болни от диабет тип 2, които вземат кортикостероиди. Може да се предизвика също от стрес или тежко заболяване. При хиперосмоларния синдром кръвната захар е толкова висока, че кръвта се сгъстява. Симптомите му са объркване, умора и кома. Понякога този синдром може да бъде първият признак за наличието на диабет при много възрастни хора. И двете състояния изискват незабавна лекарска намеса. Анализът на урина често може да установи неподозиран преди диабет.
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
Алое вера – алоето е известно със своите антидиабетични качества, освен това, приемано и след всяко хранене подпомага храносмилането и панкреаса, поради съдържащите се в алоето всички видове храносмилателни ензими. Правилното храносмилане е задължително при лечението на диабета. При диабет тип 1, алоето със своите имуномодулиращи свойства ликвидира автоимунния процес, но трябва да се започне още от самото начало и то с по-ниски дози – заради имуностимулиращите му свойства.
Гарсиния с хромов пиколинат - Част от гликогена се складира в черния дроб и при нужда поддържа постоянно нивото на кръвната захар, а другата част се натрупва в мускулите и осигурява тяхната работа. Ненужният гликоген се превръща в мазнини под влиянието на ензим, наречен ацетил коензим-А. Тези мазнини се насочват към мастните депа, което вече означава натрупване на подкожни тлъстини. В природата се среща хидроксилимонена киселина (НСА), която потиска гореспоменатия ензим и по този начин блокира синтеза на мазнини от въглехидратите, което автоматично оказва влияние върху телесното тегло. С най-високо съдържание на НСА е растението Гарциния Камбоджа (Garcinia Cambogia) – екзотичен плод, отглеждан в Южна Индия и Югоизточна Азия. Екстрактът от кората на този плод е твърде кисел, за да се яде суров. За употреба в медицината корите на плода се изсушават и се екстрахират. Активното вещество е НСА, което се получава при водно екстрахиране на плода. Смята се за много ефективна билкова алтернатива за контрол над затлъстяването и холестерола. Научните изследвания доказват, че НСА, извлечена от Garcinia Cambogia, стимулира синтеза на хормона серотонин в мозъка, който е известен като “хормон на щастието”. Това допълнително води до намаляване на апетита, особено когато гладът ни е на психическа основа, т.е. когато е свързан със стрес, депресия, недоволство, нервност. Наличието на достатъчно серотонин в организма води до повече жизненост и добро настроение, което намалява нуждата от вкусна храна за постигане на емоционална удовлетвореност. Можете да приемате екстракта дълго време, спирането няма да причини йо-йо ефект (възвръщане на килограмите след отслабване) и ще запазите теглото си. Скорошно изследване на екстракта от Garcinia Cambogia показва, че 22 души загубили средно по 5 кг всеки при продължителен прием. Желаещите не спазвали някакъв определен хранителен режим, а се хранели със същото, с което и тяхното семейство. Намалял апетитът им, блокирано било складирането на мазнини и се стимулирало изгарянето на калории. Тоест хидроксилимонената киселина стимулира изгарянето на въглехидратите, а хромовият пиколинат намалява инсулиновият дефицит, което намалява нивата на кръвната захар. Освен това в добавката има и много полезни мазнини, особено за сърдечно-съдовата система. Понижава гладът за сладко.
Гарлик – понижава и стабилизира кръвната захар. Укрепва имунитета и подобрява кръвообращението.
Зелени поля – богата на белтъчини, витамини и винерални вещества. Подобрява храносмилането и кръвотворенето и намалява подуването свързано със задържането на течности. Люцерната се използва често като слабително и диуретично средство, както и за лечение на пикочните пътища. Полезна е за простатата, пикочния мехур и бъбреците. Голямата новина обаче е, че люцерната може да намали нивата на холестерола и го предпазва от престой в кръвния поток. Изследват се и свойствата на растението като средство за понижаване на висока кръвна захар. В люцерната се съдържат и фибри, както и храносмилателни ензими, а те са много важни за всяка здравословна диета.
Л-карнитин –намалява мастните депа.
Л-глутамин – намалява желанието за захари.
Таурин – подпомага отделянето на инсулин.
Кверцетин – подпомага предпазването на мембраните на очната леща от натрупването на полиоли /заместители на захарта/ в резултат на високите глюкозни нива.
Витамин В-комплекс/в различни добавки/ - подобрява метаболизма на глюкозата.
Допълнително Витамин В12+ - необходим за профилактика на диабетната невропатия.
Цинк – дефицитът му е свързан с диабета.
МНОГО ВАЖНИ
Коензим Q10 – 80 мг/дневно, подобрява кръвообращението и стабилизира кръвната захар.
Калций – важен за равновесието на рН, Магнезий – важен за ензимните системи и равновесието на рН. Предпазва от спазъм на коронарните артерии и артериосклероза. Повишава енергията. Страдащите от диабет често имат понижено ниво на магнезия, което е свързано с усложнения на очните заболявания.
Манган – 5 – 10 мг/дн – необходим за възстановяване на панкреаса. Също така ко-фактор на ключови ензими от обмяната на глюкозата. Дефицитът му е често срещан при хора с диабет.
ПРЕПОРЪКИ
Спазвайте диета, съдържаща изобилие от сложни въглехидрати, малко мазнини, много влакна, включително много сурови плодове и зеленчуци, както и пресни зеленчукови сокове. Това намалява нуждата от инсулин и също така понижава нивото на мазнините в кръвта. Влакната помагат да се намалят колебанията на кръвната захар. Бобовите храни, кореноплодите и пълнозърнестите храни също са подходящи. Регулирайте приема на сложни въглехидрати и поне 20 минути преди всяко ядене вземайте гарсиния.
Други полезни храни са ягодовите плодове, бирената мая, сиренето, яйчният жълтък, рибата, чесънът, киселото зеле, соята и зеленчуците.
За снабдяване с белтъчини използвайте растителни източници като зърнени и бобови храни. Рибата и нискомаслените млечни произведения също са приемлив източник на белтък.
Избягвайте наситените мазнини и простите захари /освен когато е необходимо да компенсирате ефекта на инсулина/.
Да се има предвид, че физическото натоварване предизвиква инсулиноподобен ефект в тялото.
Избягвайте солта и продуктите от бяло брашно. Консумацията им води до повишаване на кръвната захар.
Избягвайте тютюна под всякаква форма – той свива кръвоносните съдове и потиска кръвообращението. Поддържайте краката си чисти, сухи и топли и носете само памучни чорапи и удобни обувки. Липсата на кислород /поради лоша циркулация/ и увреждането на периферните нерви /със загуба на усета за болка/ са главните фактори за диабетичните язви по краката. Опитвайте се да избягвате наранявания и да подобрите циркулацията на стъпалата на краката.
Проучванията показват, че добавянето на хормона дехидроепиандростерон /ДХЕА/ под формата на 7-кето-ДХЕА може да помогне за профилактиката на диабета.
Хипотиреодизмът може да бъде водеща причина за диабет. Известни изследователи са забелязали, че невропатиите, както и други усложнения на диабета изчезват, когато се прилага хормон на щитовидната жлеза. Много усложнения на диабета и хипотиреодизма са резултат от запушване на артериите, което не позволява на кръвта да доставя хранителни вещества и кислород и да изнася отпадъчни продукти.
Глюкозилацията – свързването на глюкозата и другите захари с протеините на кръвта, нервните клетки и лещите на очите – може би е виновна за много от дълготрайните увреждащи ефекти на диабета. Учени от голяма лондонска болница са показали, че витамин С може да потисне този процес.
Магнитната терапия помага на някои диабетно болни да се справят с болката в ходилата, причинена от заболяването.
Нискобелтъчната диета, съдържаща по-малко от 40 грама белтък на ден се препоръчва за профилактика на диабетната нефропатия.
Ниацинамидът/друга форма на ниацина/ забавя разрушаването и усилва регенерацията на произвеждащите инсулин бета-клетки в панкреаса и следователно може да бъде от полза при диабет от тип 1/но не ниацин/.
Страдащите от диабет трябва да следят внимателно нивото на мазнини и холестерол в кръвта си.
Диабетът и повишеното кръвно налягане често вървят ръка за ръка, като и двете могат да доведат до бъбречно заболяване.
