14/12/2024
Много е хубаво, истинско, много ме докосна и си поплаках. Да са живи и здрави и двамата братя!
Скъпи приятели, на 1 декември брат ми Чавдар има рожден ден. Той е 7 години по-млад от мен, и никога няма да погледна на него като на възрастен. Надявам се, че това не го обижда и че е свикнал от малък.
Той беше само на три месеца, когато остана сираче. А аз бях вече на 7 години. Кърмата на майка ни секна от смъртта на баща ни и той беше закърмен от вуйна си.
Баща ни, оцелял по чудо от бесилката, на която беше осъден от фашистите, три години след това беше убит от „своите“. Беше 34 годишен. Устроиха му грандиозно погребение, а две години и половина след това го обявиха посмъртно за народен враг. Израснахме в жестока бедност и унижения.
Дойде реабилитацията и аз написах една поема „Едно дете говори баща си“, която беше наградена като най- добра книга на годината 1964. На следваща година беше забранена за преиздаване.
Не ми се разказва за живота на семейството ни от тук нататък.
Преди няколко години Чавдар изгуби жената на живота си Ана. Любов продължила цели 60 години.
Ето един откъс от поемата – обръщение на 12 годишния батко към 5 годишното си братче, когато починалият им баща е жестоко оклеветен.
МОЕ МАЛКО БРАТЧЕ,
петгодишно братче,
аз съм ти сега баща,
аз те браня от жестоките момченца,
аз рисувам с тебе сини кончета,
аз те уча да броиш до десет,
аз – дванадесетгодишният ти татко.
Но на мене кой ще ми е татко?
Моят татко,
твоят татко
няма да се върне.
Той е във оназ страна далечна,
за която ти разказах приказка –
три земи надолу.
Там той се сражаваше със змея,
зарад който хората гладуваха,
зарад който хората жадуваха,
зарад който хората умираха.
Змеят е умрял сега.
И хората
вече не гладуват,
не жадуват,
не умират.
Всичките орелът ги изнесе
тук, на нашата земя.
Но за моя татко
и за твоя
на орела силите не стигнали.
– Дай – казал орелът, – дай от себе си.
Аз съм жаден,
гладен,
уморен.
И баща ни давал,
давал,
давал:
дал кръвта си – да не бъде жаден,
тялото си – да не бъде гладен,
и сърцето – за да бъде силен.
Тъй орелът долетял дотук,
но от татко нищо не останало.
Само тази снимка на стената.
Ти не го познаваш.
Той те знае.
Той веднъж те возеше в количката
и се смееше,
а аз ревнувах.
Ти тогава беше на три месеца.
Мое малко братче,
петгодишно братче,
ти ще почнеш скоро да разбираш.
Ако някой каже нещо лошо
някога за твоя татко –
ти не вярвай,
тоничко не вярвай!
Знаеш ли,
аз все пак още вярвам,
че ще литне друг орел нагоре
татко ни на двамата да върне.
