05/03/2024
Арманяк е френски винен регион, разположен на изток от Мон дьо Марсан и на юг от Ажен, в сърцето на Гаскония и сегашния регион Окситания. Лозята обхващат 15 000 хектара и имат форма на гроздов лист. По-голямата част от региона се намира в департамент Жер, но се простира на запад в Les Landes и на юг в департамента Lot-et-Garonne. Регионът произвежда, наред с други неща, уникалното бренди Armagnac.
Armagnac е гроздов дестилат. Първоначално известно като „огнена вода“ или „пламенен аромат“, брендито Armagnac е било известно със своите лечебни качества, преди да намери своето място на масата през 18 век. Тероарът тук е различна смес от пясък и глина, разпръснати върху хълмове, обляни в слънце през дългото лято.
Производството на арманяка датира от 1411 г. или дори по-рано, което го прави най-ранната френска спиртна напитка, за която знаем. Подобно на коняка, той е признат като „Appellation d’Origine Contrôlée“ (Контролирано наименование за произход) от 1936 г. Въпреки това, не само местоположението разделя двата спирта; разликите между арманяка и конякa са в изпозваните сортове грозде, дестилацията , видовете дървени бъчви, коити се използват за отлежаване.
Сортове грозде: Докато коняка се произвежда основно от гроздето Ugni Blanc, Armagnac използва няколко сорта грозде – Ugni Blanc – 55% от производството, последван от Baco Blanc (35%), F***e Blanche (5%) и Colombard ( 5%). Още шест разновидности могат да се използват законно, но са изключително редки.
Първата стъпка в приготвянето на арманяк е получаването на бяло вино. Парцелите,от които се събира гроздето, предназначени за производство на виното , трябва да бъдат заявени предварително. Винификацията трябва да бъде възможно най-традиционна, без добавяне на сяра или захар (шаптализация). В края на процеса се получава бяло вино с висока киселинност и нисък алкохолен градус, два основни показателя за качеството на бъдещото eau-de-vie. Ферментацията трябва да бъде възможно най-кратка и виното трябва да се дестилира възможно най-скоро, във всеки случай преди 31 март на следващата година.
Дестилацията е процес за разделяне на напълно смесими течности и се основава на разликата в летливостта на веществата.. Използва се по-специално в парфюмерията, медицината и нефтохимическата промишленост. Много алкохоли всъщност са дестилати от растения или плодове, като коняк, калвадос, ром, водка или кирш.
Отлежаването е решаващ етап за бъдещите арманяци. Наистина, дървесината и eau-de-vie ще общуват по време на дълги години на зреене, в края на които арманякът ще придобие окончателния си цвят и характер. Отлежаването също играе основна роля в еволюцията на брендито: неговия типичен кехлибарен цвят, но преди всичко неговата закръгленост и уникален аромат.
За направата на бъчвите се използва дъбова дървесина от местните гори. Дъгите се нацепват от най-благородната част на дънера, дъгата, и след това се съхраняват на открито в продължение на няколко години, преди да бъдат огънати на „парчета“, които сега съдържат около 400 литра.
Конякът отлежава главно във френски дъбови бъчви от горите Лимузен или Тронсе в централна Франция, докато арманякът може да избере гасконски дъб от юг. Известно още като „черен дъб“, това дърво е особено таниново, придава наситен цвят и интензивен характер на тъмни плодове. Арманяците могат да се класифицират според тяхната възраст, като се започне от 1 април след дестилирането на eau-de-vie. Възрастовите класификации на арманяка се различават леко от тези на коняка:
VS: най-малко една година отлежаване в дървени бъчви
VSOP: най-малко четири години
Napoléon: най-малко шест години
Hors d’Age, XO: най-малко 10 години
Реколта: трябва да е над 10 години и да не е смесена с други реколти.

Областта на наименованието Арманяк е разделена на четири тероара, всеки със собствено регионално наименование:
– Bas Armagnac
тероарът, който произвежда най-голямо количество eau-de-vie. Съставен от песъчливи почви, той е люлка на много известни арманяци. Bas Armagnac е известен със своето гурме бренди с аромати на сини сливи. Те обикновено достигат зрялост след няколко години, за разлика от техните съседи от Ténarèze, които изискват десетилетия на зреене, за да достигнат своя връх.
– Armagnac Ténarèze,
Характеризира се със силикатни почви или boulbènes в дъното на долините, докато хълмовете имат терефорти, глинесто-варовикови почви, които са донякъде тежки, но много плодородни. Климатът е по-средиземноморски. Armagnac Ténarèze произвежда ароматни eaux-de-vie със силен характер. Те изискват дълъг период на зреене, за да изразят пълното си качество.
– Haut Armagnac
Haut Armagnac е най-малката апелационна зона със само 500 хектара лозя за производство на вино за eau-de-vie. Неговата глинесто-варовикова почва му е спечелила прозвището „бял арманяк“ . Тази почва не е много подходяща за лозя и произвежда по-малко фини eaux-de-vie. Малкото брендита Haut Armagnac на пазара са истинска рядкост. Те идват предимно от южната част на региона, където има малко boulbènes, в района, граничещ с Bas Armagnac.
AOC Blanche d’Armagnac
Въпреки че е признато едва през 2006 г., Blanche d’Armagnac всъщност е толкова стар, колкото и самият арманяк, дори е неговата „майка“, така да се каже: Blanche d’Armagnac продукт на дестилация в чисто състояние, без да преминава през дърво . Веднага след като излезе от дестилатора, кристалната вода се поставя в инертен съд, за да запази характерната си свежест и флоралност.
В рязък контраст с производствения мащаб и световната популярност на коняка, арманякът се произвежда главно от дребни производители, като почти една трета от производството се извършва от мобилни дестилатори, които могат да се карат из провинцията или да се споделят със съседи. Всъщност няма големи производители на арманяк и дори най-големите фирми произвеждат само около 1-2 милиона бутилки годишно. От всички френски спиртни напитки арманяк е може би най-малко индустриалният.
Малкомащабното производство на арманяк означава, че резултатът може да варира драматично от дестилатор до дестилатор, дори в рамките на един град или тероар.
Произведен в малки количества от до голяма степен от неизвестни производители, това е спиртна напитка, която носи своята индивидуалност с гордост . Връзката между лозарите, тероара и брендито прави арманяк единствен по рода си. Всеки е толкова уникален, колкото и ръцете, които са го изработили и точно така трябва да бъде.
