Novdecor.com

06/04/2025

06/01/2023

28/12/2022

Да изгубиш седем поредни бременности в рамките на 10 години, но в крайна сметка да родиш дете от осмия опит, е поредното доказателство за силата на човешката воля. Доказателство за това, че желанието за дете може да бъде по-силно от всичко, по-силно от болката и разочарованието, от съмнението и страха. Че надеждата е безмерна енергия и в крайна сметка носи онова щастие, за което си се преборил сам.

Илиана извървя труден път към родителството. Младата жена забременяла веднага след сватбата си. Но сърчицето, което чула с толкова много копнеж, спряло също толкова бързо колкото било започнало да бие. Втората бременност дошла година по-късно и продължила пет месеца. Шокът бил голям защото бременността до този момент вървяла съвсем нормално. Тогава младата жена все още не знаела, че това ще се повтаря отново и отново като злокобен епизод, който сякаш сам прожектираш в съзнанието си, губейки границата между реалността и спомена. Не веднъж Илиана планирала да се откаже от опитите да даде живот, но мимолетната идея отлитала бързо.

Сменила много лекари, пропътувала купища километри до София през последните години, но не намерила решение на проблема си, а бременностите приключвали твърде рано, за да може бебето да бъде спасено.

За първи път дойде в болница „Селена“ по време на седмата си бременност когато нейна близка ѝ препоръчала да се срещне с Д-р Даниел Ставрев. Акушер-гинекологът препоръчал да поставят серклаж, но Илиана отказала. Няколко дни по-късно се обади, че водите ѝ са изтекли. Още една бременност, приключила преждевременно. Още едно бебенце, което не успя да оцелее.

И след тази загуба д-р Ставрев не спрял да настоява да се постави лапароскопски серклаж, и в крайна сметка Илиана се съгласила. Новината за поредната бременност беше приета от семейството със страх и много малко надежда. Деветте месеца минаха в притеснения и неувереност по отношение на крайния изход. Изход, който дойде със сълзи на радост, облекчение и един прекрасен доносен Божидар.

Илиана вече планира по-смело следваща бременност, която да посрещне с радост и да ѝ се наслади истински. Като компенсация за преживяното през последните 10 години.

28/12/2022

Когато през 1995 г. четиринадесет вълка били пуснати на свобода в Национален парк Йелоустоун, учените дори не подозирали, че това ще промени кардинално цялата екосистема там.

В парка нямало вълци от 70 години и за цялото това време там царствали елените, които през годините на неконтролирано размножаване (всички усилия на хората да контролират популацията им не довели до успех), нанесли силни щети на местната флора.

Четиринадесетте вълка, разбира се, не могли да изядат всички елени, но те ги принудили да бъдат по-внимателни при избора на места за пасища, както и да избягват някои участъци на парка. Растителността започнала да се съживява по тези места. За шест години броят на дърветата се е увеличил пет пъти. Появили се бобри, които имали нужда от дървета, за да строят бентове. В заливите на реките се развъдили ондатри, патици и риби. Вълците намалили популацията на чакалите, което довело до увеличаване на броя на зайците и мишките, а те от своя страна привлекли в парка ястреби, порове и лисици. В парка дошли мечки, тъй като те могли да прогонят вълците от плячката им или да доядат остатъците им. Увеличило се и количеството на ягодите и други горски плодове.

И най-удивителното е, че вълците променили течението на реките. Коритата им се изправили и стабилизирали, ерозията по бреговете намаляла. Това се случило, защото влиянието на вълците върху елените довело до ускорен растеж на дървета, храсти и треви по бреговете на реките, а оттам и до тяхното укрепване. Географията на самия парк се променила и всичко това благодарение на четиринадесет вълка, пуснати там преди повече от двадесет години.
Източник:
"Любопитни факти, знания и събития"

10/12/2022

16/11/2022

Мъж всеки ден води болното си куче в езеро, за да поспи.
Американец всеки ден носи 19-годишното си куче в езеро, за да му подари няколко часа сън. Иначе Шеп не може да заспи – той страда от хроничен артрит. Ставите го болят толкова силно, че животното едвам влачи задните си лапи.

За да избавят животинката от страданията му, ветеринарните лекари предлагат да му направят смъртоносна инжекция. Собственикът обаче не може да постъпи така със своя приятел, който в миналото го е спасил от самоубийство.

И сега, за да облекчи страданията на своя четириног приятел, мъжът го носи в езерото и го държи по няколко часа на ръце, за да може да поспи. „Думите не могат да изразят това. Когато дариш любов, тя се връща при теб десетократно. Искам хората да си спомнят за това, когато гледат тези кадри“, казва собственикът на Шеп – Джон Енгър.

„Кучетата идват в нашия живот, за да останат в него. Те не ни напускат, когато стане трудно и когато вече е преминала първоначалната тръпка, те продължават да ни гледат със същия този поглед, с който ни гледат от самото начало и така до последния им дъх.

Може би защото още от самото начало са ни видели такива, каквито сме, а именно грешни, несъвършени хора – хора, които те въпреки това са избрали. Кучето решава веднъж завинаги. То не си задава въпроса дали иска да остарее с нас. То просто го прави.

Неговата любов, след като сме я спечелили веднъж, е безрезервна.“ Пабло Пикасо
"Магията на Думите"

10/06/2022

13/10/2021

Табла За легло изработена и бродирана от нас ;)