25/08/2024
Има интересна свързаност между тези три книги. Не знам как точно, но някаква тайнствена нишка ги е оплела и втъкала в нещо по-голямо, което аз мога да усетя, но нямам умението да назова, защото не съм надарена с прекрасното дар слово на трите авторки. Две от тях цитират и разказват за едни и същи антични поети, пионери в изковаването на писменото човешко наследство. Две от тях прокарват с думи длани по прекрасните извивки на народните шевици. Красиво, филигранно, избродирано писане. Как се предават историите, как се “изплитат”, за писането като занаят, за домашните дейности като изкуство, каквото са, за невероятно любопитната история на това историите на древните да стигнат до нас, за тайните на писането, които като лабиринт поемат в различни посоки, но накрая се събират в едната… истина. Аз лично се оплетох като пате в кълчища в тези плетени метафори, но отново, за яснота: много препоръчителни книги:
Ирене Вайехо - Безкраят в стрък тръстика, Колибри
Олга Николова - Тайните на писането, Просвета
Диляна Курдова - Размисли върху българската женска носия
